|
РУМЪНЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ СА ВСЪЩНОСТ МИЗИ
До: господину Рачеву въ Русе
Уважаеми господин Рачев,
Отсъствието на моя отговор на първото Ви писмо не се дължи на липсата на идеи; причината беше друга: голямата болка след смъртта на моята съпруга, с която преживях 62 години и която ми подари 6 деца.
Опитвам се сега да наваксам загубеното време.
Преди всичко трябва да се знае, че прадедите на българския народ не са били тези няколкостотин войници, дошли на юг от Дунав в VII – VIII век.
По това време българският народ се е наричал MOESI (Римляните са наричали географската зона между Дунав и Родопите MOESIA SUPERIOR – на запад, и MOESIA INFERIOR – към изток.)
Тъй като гърците не можели да произнасят м, а казвали б, след VI век думата MÖSI се превръща в BESI. Този народ, както и ГЕТИТЕ, са всъщност АРАМЕЙЦИ (Арам е най-малкият син на Сем) и отначало говорели един близък език (те с времето се различили).
В четвърти век, когато УРФИЛА (а не Вулфила и нито Улфила) преведе Библията, употреби мезо/мизо-гетския език (не готския), както въззлиза от заглавието на разните издания. Този език го разбирали и на север (гетите) и на юг (мизите) от Дунав. Идването на славяните, българите, както и влиянието на дорите (северно-гръцкия език) е довело до различия на влашки и български език. Двата езика са от семитски произход, арамейски, а като православни християни – и от една и съща вяра. Това обяснява съществуването на Асеновците и тяхната империя. Assan, написан Hassan е арамейско име, от което произлиза балканското име. Нещо повече, династията на водачите от Влашко на BASARABI-те (както и местността BASARABI на реката Лом; Лом е арамейска дума) е писмено и звуково гръцкото произношение. Всъщност името е било МЕЗО-АРАМИ, т.е. МИЗИТЕ от АРАМ; произход от юг на Дунав.
В равнината между Дунав и Стара планина, към западната страна, където се намират Търново и Плевен, са живели дако-гетите, доведени през 272 година от император Аурелиан на север от Дунава.
Названието на тази област е била DACIEA AURELIANA, със столица Сердика (София), православен център, имащ владика в IV век и след това.
В източната част се населили УРФИЛА и 800 000 бежанци, дошли от северната страна на Дунав (също така православна), от които произлизат власите (румънците). Част от тях с времето, след насилия, загубили влашкото си съзнание. Те имали постоянни връзки със северната част на Дунава – чрез женитби, имоти и особено чрез преминавания на овчари заедно със стадата им.
Йорнанд (всъщност Йорданес) е казал: ГЕТИТЕ (готите), които са придружили Урфила на юг от Дунав били GETI MINORES (малките готи), които не били войнолюбиви като ОСТРОГОТИТЕ (големите готи) и са се занимавали със скотовъдство; особено с овчарство. Населението между Дунав и Стара планина някога е било предимно влашко. Видинското царство също е било влашко; то попаднало под турско робство.
В старо време всички се наричали ТРАКИ (гръцкото название е Trix = коса), защото носели дълги коси (със седем къдри) със златен конец; защото били служители на Аполон (написал съм това подробно в “Тайната на пелазгите”).
Що се отнася до тракийските коне от Прусия (всъщност Брусия – име срещано и в Средния Изток – Бруса; също тъй арамейска дума), там е вносна порода. Тамошната конска порода и чак до Померания е от големи коне с дебели нозе, космати, за пренасяне на тежести, и са се наричали померански. Тези коне, наречени Trakenehr са доведени там от гетите (произнасяно готи) и са от арабска кръв (всъщност арамейски). Това са бързи коне, годни за война, с тънки нозе. От тази порода е била съставена прочутата кавалерия на бесарабите, с която, както пишат хрониките, не смеели да воюват татарите.
От същата порода коне е била съставена и кавалерията на молдавския водач Stefan cel Mare (1457 – 1504 г.).
Семейството, от което той произхождал – на Мушатините, е било южно-дунавско (във Влашко “македонски” означава “хубав”, “красив”).
Що се отнася до германската принадлежност на готите, това е голямо мошеничество от филологическа и историческа гледна точка, измислено от германския империализъм. Писах за това в “Permanente” в статията “УЛФИЛА” Този светец е роден в Кападокия, а името му има персийски произход.
Истинското име на този народ е било ЛЕВКО-СИРИЙЦИ (бели сирийци). Сирия през това време се е наричала АРАМ със столица ДАМАС (не Дамаск). Значи са били МЕЗИ/МИЗИ от АРАМ (тъй също АРАМЕЙЦИ). Името Улфила или Вулфила е филологическа измислица. Той се е наричал всъщност Урфила, което означава “светъл” (ур = злато = блестящ). И днес в югоизточна Турция съществува местността Урфа. Урфила дошъл тук, изпратен от Кесарейската църква, защото по това време християнският православен център бил в Антиохия (там за първи път е употребено името християнин) и там той бил ръкоположен за владика. Нямал е нищо общо с германците. Германската пропаганда обаче, в съгласие с Рим (който никак не обичал Урфила), изопачила апокрифните (съмнителните) съдържания на тези книги, представяйки го като арианец (или полуарианец). Той е бил отец както на северно-дунавските, така също и на южно-дунавските християни. Той е скъсал с лъжата, с която евреите, гърците и римляните са се опитали да държат под тяхно влияние народите, казвайки, че техните езици са единствените свети и че Божието слово не може да се произнася на други, освен на тези три езика (съвсем без основание). Божият син не е говорил нито гръцки, нито латински, и е споменал само в някои редки случаи еврейски. Той е говорил арамейски (майчиния му език). В Галилея по това време народът е говорел арамейски, а водещата класа – латински и гръцки. Последните думи на разпнатият Божи син са били изречени на арамейски език: “ELI, ELI, LAMA SABAHTAMI” = “Господи, Господи, защо ме изостави?”
Само така е могъл да бъде сигурен, че народът ще го разбере. Тези, които го разпънаха, не познавайки този език, помислиха, че зове пророка Илия (според евангелистите Матей 27;46 и Марко 15;34-35). Така че този е светият език, говорен от нашият Спасител Исус Христос. Ето защо Урфила е превел Библията на мезо/мизо-гетски език, а това е раздразнило римляните. На латински Библията е била преведена едва след Урфила (Вулгата – в IV век).
Толкова засега. Прави сте като казвате, че румънският и българският народ са братски (всъщност мизи). Това братство е не само етническо, а то се отнася и до религиозната вяра.
Извинявам се за така дългото ми писмо (беше нужно), благодарение и (надявам се) на доста успешния превод на г-н Самарджеску. Използвам случая да Ви пожелая, макар и със закъснение, за много години, успех и всичко най-хубаво.
С почит,
Д-р Йосиф Никулеску
гр. Букурещ
16.02.04
Получено в гр. Русе на 26.02.2004 г. |
